Силистра: Детето, бойлерът и доброто

Приказка по действителен случай.

Имало едно време едно дете на около 12 години, момче. То живеело със своите родители, които обаче никак не се разбирали и постоянно имали разправии помежду си. Един ден след поредния скандал, пътищата за него, сестра му и майка му са различни от този на бащата. И тогава слънцето за тримата залязва, мрак изпълва дните им. Лутали се насам-натам, докато 12-годишното момче и неговата майка не попаднали в кризисен център с всякакви хора. Там прекарали няколко месеца. Ден след ден, всяка сутрин макар и на небето да изгрява слънце, вътре в детенцето все било тъмно. За майка му мракът бил още по-непрогледен, тя не знаела какво друго да направи, освен да плаче. През главата ѝ минавали всякакви мисли, емоциите се сменяли непрекъснато, ту изпитвала отчаяние, ту тъга, ту безсилие заради това, че виждала мъка и сълзи в очите на детето си, ту какво ли още не. Един ден обаче радостта изместила тъгата. Слънце изгряло и на тяхната улица, след появата на едни непознати хора, които просто искали да помогнат на детето. То първоначално било резервирано към тях, гледало ги с недоверие, малко объркано- хем с надежда, хем със съмнение. Тогава единият от групата решил да поговори с него по мъжки и изведнъж на детското личице се появила широка усмивка. С висок глас детето казало: „Нека да разтоварим буса тогава! „. Майката не можела да повярва, че това е нейният син, който само преди дни е бил едно отчаяно дете с разбити мечти. Речено-сторено! Доброволците, заедно с момчето, започнали да разтоварват даренията от буса на „Приятели, ПОМАГАЙТЕ!“ – хранителни продукти, нова раница, мебели, бяла техника, а детето не спирало радостно да пита: „Това за мен ли е? Това за мен ли е?“. Усмихнати, доброволците му казвали: „Даааа!“ и то ставало още по-щастливо. Така, дарение след дарение, армията на доброто стигнала и до свалянето на бойлера, който трябвало да се сложи в банята. Веднага щом момчето го зърнало, изкрещяло със силен глас: „Мамо, имаме бойлер! “ и не спирало да подскача нависоко от радост. Един от доброволците му подарил и ролери, което било черешката на тортата за него, просто си ги гушнало и не ги оставило дори и в леглото, докато спи. На сутринта детето се събудило щастливо, взело душ от новия бойлер, закусило в новата кухнята и поело към училище. Цял ден обаче нямало търпение се прибере и да седне на бюрото си, да си напише домашните. Неговата майка също преливала от щастие, започнала нов живот с нови приятели и ново общинско жилище, ремонтирано и обзаведано от – до. Всичко лошо останало в миналото и заживели щастливо. Доброволците поели към София при семействата си, а детето останало в топлата прегръдка на своята майка. – Край – Мъката на децата е най-голямата, но е хубово когато тази мъка остава в миналото и децата продължават живота щастливи.

Автор /Лео КАДЕЛИ/

СТАНИ ЧАСТ ОТ НАС: