Историята на три полусирачета
Понякога животът придобива сив облик, става труден и мрачен. Тогава чувството е като в улица без изход, а щастливата развръзка изглежда мираж.
Преди няколко месеца една възрастна жена живееше по този начин. Баба Роска погребва своята дъщеря, която си отива от този свят вследствие на сърдечна недостатъчност. Освен непрежалима болка, покойната жена оставя след себе си и три деца- на 14, 13 и 9 години. Тогава опечалената баба Роска събира сили и изцяло поема грижите за трите си внучета. Даниела, Ванеса и Филип остават полусирачета, но в ръцете на една баба герой, която за тях се превръща в майка. Възрастната жена обаче не получава никакви доходи (макар че е работила, не е успяла да достигне необходимата възраст за пенсия), за финансова подкрепа разчита на бащата на децата, който работи на минимална заплата. След смъртта на майката децата спират да получават и детски надбавки. Всички заедно живеят в една малка къща в село Чепинци, за която всеки месец плащат наем от 400лв. И тогава, свързвайки едва-едва двата края, на прага на отчаянието, баба Роска решава да се обърне към платформа „Приятели, ПОМАГАЙТЕ!“ с молба за помощ- учебници за едното дете, което ходи при съученици да учи, защото няма свои такива, и малко храна.
Посетихме ги в един студен зимен ден в селската им къщичка. Освен видимо притеснената баба Роска вътре ни посрещна и смразяващ студ. Оказа се, че трите деца живеят на студено, защото парите не достигат за дърва, а сметките за ток също са непосилни. На малката масичка за обяд имаше един хляб и някакъв салам. Във въздуха се носеше отчаяние.
След намесата на платформа „Приятели, ПОМАГАЙТЕ!“ обаче щастието се усмихна и на тях. Два дни след получаването на сигнала, благодарение на отзивчиви хора, необходимите учебници, при това в отлично състояние, и останалите училищни принадлежности бяха набавени. Платихме и сметките им за ток за месеци напред, както и високия наем. Подсигурихме над 8 кубика дърва, празния им хладилник напълнихме с различни хранителни продукти, а децата зарадвахме и с мечтаните коледни подаръци. Но най-важното, което нашата платформа им подари, е искрената радост. И така в малката къща в Чепинци се настани хармонията.
А ние продължаваме да се грижим за тях и да работим по техния случай. Посещаваме ги често и им даваме вниманието си, храна и дрехи. Заедно с кмета на селото- Сашо Йорданов обединихме сили в търсенето на общиснско жилище в района на София, работим и по въпроса с детските надбавки. А най-големият ни стимул е щастието в детските очи. Затова продължаваме!
Нито едно дете не заслужава тежката участ да расте без своята майка. За съжаление обаче, понякога съдбата чертае други планове. И точно това е моментът, в който ние заедно можем да помогнем. Защото доброто винаги побеждава!
Последни коментари