Да интегрираш 230 души с умствена изостаналост

-Злати, как се гледат 230 души с умствена изостаналост и как се управлява 130 души персонал? Това прави общо близо 400 човека.

– Лесно. С ред, дисциплина и с добри приятели.

– От днес имаш още двама приятели, които ще ти помогнат в бъдеще, аз и Лукан – отговорих.

Един наш приятел от Пазарджик Вальо ни дари около 700кг пъпеши. Друга наша приятелка Елена пък дари около 200 чифта чехли и ние започнахме да търсим семейства в нужда и домове, където да ги дарим. Така попаднахме на дом за хора с умствена изостаналост Селище „Качулка“ в Сливен, който се оказа най-големият такъв на Балканите. Явно 3-годишният ми опит с подобни благородни каузи в такива ситуации ми носи някои смесени чувства- къде предпазливост, къде повече емоционалност. Затова се разрових малко в интернет за повече информация за въпросния дом. Естествено попаднах и на лошо, и на добро, каквото можеш да откриеш за всеки един човек в публичното пространство, включително и за мен. Ние с Лукан обаче преценихме, че сами трябва да проверим и да дадем точната и коректна информация на обществото, което вярва на нашата платформа и по-точно да се отчетем пред Вальо и Елена къде са отишли техните дарения. С Лукан направихме едно изненадващо посещение, но всъщност изненаданите бяхме ние. Там видяхме едни работещи, отговорни служители. Директорът беше на работното си място, в офиса. Всеки един от персонала беше хванал по една група потребители, с която вършеха разни неща. Някои боядисваха оградите, други чистеха храстите около дома, трети лепяха плочки, четвърти простираха дрехи. Храната беше прилична. Нас ни посрещна една непозната приятна жена от администрацията и ни заведе при директора. Оказа се, че той знае за нашата платформа и лично за мен от медийното пространство и на лицето му се изписа щастие от това, че го посещават нови приятели. Разговаряхме надълго и нашироко няколко часа, а след това той с огромен ентусиазъм ни разведе из трите сгради, които управлява, за да видим всяко ъгълче от тях и да се запознаем с всеки един потребител и с част от персонала. Огромно впечатление ми направи уважението и респекта на всички присъстващи към директора. Едно нещо обаче се запечата в сърцето ми. Служител на дома, по професия физиотерапефт, е направил една група от 4-ма потребители, която ремонтира всичките стаи една по една. Попитах го този служител (за жалост, не му помня името) защо вместо да си седне на един стол, след като няма работа по това, за което е назначен, той лепи плочки за без пари. Отговорът му беше, че тук с тези хора прекарва повече време, отколкото вкъщи и аз разбрах, че моят въпрос е бил излишен. Впоследствие научих, че там преди 4-5 години някоя фирма е взела страшно много пари, за да направи ремонт, но той не е издържал дори и няколко месеца, а някои неща бяха направени по най-малоумния начин, който може да съществува. Дори потребителите, които са с умствена изостаналост, лепяха плочките по-хубаво от тази „фирма“, вероятно взела милиони. А директорът продължава да кара един стар Опел БЕЗ КЛИМАТИК, чиято пазарна цена е около 2 000лв. Истината е, че никой не е застрахован в този живот. Дори и тези, които са прибрали въпросните милиони, един ден може да се върнат в тази институция, но като потребители. Всеки сам решава на какво да вярва в интернет и към кое да се насочи- дали към доброто, или към лошото. Само след няколко дни аз отново отидох със сина си да закарам около 10-ина броя дивани, дарени от Cinema City Sofia – Paradise center. Ние с Лукан се убедихме сами, че този директор си върши работата с желание (за разлика от други бивши служители). Убедихме се също така, че хората може да са с умствена изостаналост, но работят повече от някои в отлично здраве.

Ако искате да помогнете, просто ги потърсете, както го направихме аз с Лукан.

Поздрави от ДВУИ Селище „Качулка“ – Сливен, Лео КАДЕЛИ!

Линк към платформа „Приятели, ПОМАГАЙТЕ!“ https://www.facebook.com/groups/417275545337113/?ref=group_header